Tuesday, July 11, 2006
3:30 часа следобед.слънцето грее,всичко наоколо ухае/главно на смолисти катранени вещества от мпс/,седя и си уча на седмия етаж,и вие сигурно ще си помислите,че хората и аз сме безгрижни като птички......... и сте прави...... до момента,в който се чува някакъв гърмеж отдолу....нищо,викам си-онова изродче от съседния блок пак пуска тъпите си бомбички.....ама не...гърмежа се повтаря и виждам кякаъв мъж на строежа стреля по един работник, с истински пистолет......направо не мога да възприема,че това ,което се случва е реално.работникът вика,псува,прикляка...три пъти оня гърмя по него от разстояние не повече от 5 м......после най-безцеремонно се изниза от оградата и си тръгна по пътя.а другия тръгва след него,нищо че досега са стреляли по него,нищо ,че този все още носи оръжие в ръката си и му крещи "МАМА ТИ Д'***,ВЪРНИ СЕ,МРЪСЕН ТУРЧИН,ЩЕ ГЪРМИ ПО МЕНЕ,МАМА ТИ!!!!!!"...... аз не съм в състояние да коментирам.може би досега съм живяла в измислен свят и съм приемала не на сериозно приказките,че посред бял ден могат да извадят оръжие и да те гръмнат.и нищо.никой не е чул,нито разбрал,нито видял,от никъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар