Monday, May 1, 2006
странно нещо са езиците.самата думичка „общ” вече предполага клише,всъщност ние общуваме чрез клише.не знам дали дори не е светотатствено да опитваме да затворим мислите и чувствата си в тези думи в опита си да ги споделим.
не осъзнаваме.да,не осъзнаваме колко тънка е нишката на онова, което за нас е смисъл в живота.стряскащо болезнени мисли...как само могат да преобърнат секундите.....всичко...........а ние мислим непрекъснато за малки неща.не,не онези малки неща..всъщност често пъти ставаме ужасно дребнави,до такава степен детайлизираме ежедневието си,че пропускаме наистина големи неща...които после оставят кратери в душите ни...и ако се върнем малко назад,може да паднем в някоя от тези засмукващи черни дупки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар