Бунтът на Л

Sunday, 1. October 2006

вчера ходих да го гледам сама...мисля,че като цяло е хубав филм, тежичък, разбира се, каквито са повечето български филми...аз се изненадвам,ако имат добър финал като в "откраднати очи", да речем...виж, в ам.филми добрият край е нагласен, тук май е обратното...не е нужно някой да умре, за да въздейства филма...на места малко клони към ония екшъни....само, че има и доста българско светоусещане в него...много ми хареса това, че актьорите наистина играят кино, не театър.....има и тех.грешки,които са простени/например момичето го вкарват в багажника с лепенка на устата,която демонстративно залепят и с белезници,а когато го изкарват лепенката по чудо е изчезнала/....но това е вече дребнавост от моя страна .....в общи линии показано е как социализма прецаква живота на всички герои...като го има и моментът на онова дълбинно човешко желание за свобода, което те кара да вършиш необмислени и алогични неща, нещо което е извън теб самия дори...независимо колко гениален е героят или именно поради това......филм за т.н. "идеални семейства", за изключителния човек, за ревност, приятелство, случайна любов, за бг мафията, за тошово време и лагерите, за престъплението и безизходността.....не са пропуснали дори оня често срещан момент , в които българи си харесват руско девойче....део е в доста различна светлина от обикновено....изненеда ме това, че имаше групички ученици, които бяха дошли да гледат филма...но всъщност може би е обяснимо.....