харманли

Sunday, 8. October 2006

...още когато пътувахме натам имах лошо усещане...не знам дали защото беше тъмно, дали от гадното/буквално и преносно/време и онова дяволско око, на което приличаше луната, скрита зад мръсни сиво-синкави облаци...не знам...някои неща не мога да си обясня, за някои неща...от тях не мога да намеря спокойствие дори с писане....
...и някак започваш да търсиш основания....хвърляш поглед назад...инъче не можеш да тръгнеш към утре...
намерих една малка книжка в библиотеката на баба ми на издателство "отечествен фронт"1985г. със заглавие "харманли" на кирил диков...ето някои неща, които прочетох:

-селището винаги е било гранично, тържище и сборно място на много хора-намира се на 3-4 км. от областта "Юртицата",където е изворът на белоногата
-в ранно средновековие населявано от славяни

известни места:-Вълкашинова чешма-крал Вълкашин,владетел на Прилепска обалст, баща на Крали Марко, през 1371г. бива нападнат вечер от Халил Паша и ранен смъртно...при р.Олудере/при харманли/той пие за последно от извора и умира...според легендата, след това водата станала горчива, всичко наоколо изсъхнало,природата изразявала мъката си .... но по-късно,когато болни хора се измивали в нея, по чудо оздравявали...харманлийци наричат мястото "хамъз мезар"/там,където се произнасят молитви/, а самата област "налет мезар"/от налет-проклет,плач,ридания/...- сводестият мост-построен 16в.по заповед на Сиавюш Паша- строители от тракия и мизия взимали участие в работата по монументалната дъга на моста-по средата му има мраморен надпис, който гласи:"благодарение на бога великия везир на моредушния/мн.добрия/султан заповяда над харманлийската вода да се издига един свод като небесния...светът е един мост,по който минава пътят на царя и бедняка...който върви по правия и справедливия път, намира спасение при бога...1585г."- думите"сиавюш земан кадъ бина ду душерг зибой"(във времето на сиавюш се построи този великолепен мост,година деветстотин и трета),които са изписани отдолу,преобърнати в цифри също означават година 993/по мохамеданското летоброене/- във връзка с този мост е и разказът на А.Каралийчев "Светът е мост"....

-Карабаа се нарича традиционният харманлийски панаир през октомври, който в превод означава "черно грозде"

обичаи:
-хвърляне на кръста от моста на Водици/Богоявление/
-молбата на пеперудата за дъжд:избрано момиче се обкичва с треви и селски цветя/най-често бъз/ и тръгва по къщите да пее"летяла пеперуда от орачи на косачи,дай,боже,дъжд",тя танцува и подскача, а домакинята я полива с вода...
-сирна неделя-иска се прошка,организират се карнавали,палят се огньове,които се прескачат,хвърлят се огнени стрели/чавги/,които трябва да наподобяват змейове

песни:
"събрали са все отбор юнаци
да събарят града каменова.
пушки пукат,камъните пръскат,
сабли трошат,камъните дялат.
изкарали камен девойка."

"дене си булка хубава,
ноще си кърско пиленце,
шарни ти поли все роса."