всичко пак опира до ъгъла на гледане, до значението…и си знаем, почти като стените, които се срещат на ъгъла…..е, поне препотвърдих нещо…..информация може да се намери…трудно, но не невъзможно…..вярно може да не е точна, нито истинна, може да е разнопосочна…това не пречи да я има…има си я…
казах си – почти като при следенето на цялостната ситуация преди, само че по-тясно специализирано….къде ти, то всичко се навързва и то на какви моряшки възли….
нямаме защита на детски труд. имаме приказки за това. имаме минало за това. имаме болка в съзнанието си, която не можем да изтрием. имаме страх и жестокост. имаме хлапета. а как да научим тях когато не можем себе си да научим. когато сме по-деца от децата. един 3 годишен малък човек може да наранява, но няма съзнание за това. големият още ли няма? да, ако го има значи е още по-зле…хората имат една много лоша способност-да помнят лошите неща…едно детство, изградено от кадри, като на филмова лента: следи и белези, за които трудно би било да признаеш дори на себе си…
има матрица. може би не точно такава, каквато ни я показват, и не такава,каквато си я представяме. но я има. и можеш да огънеш света подобно желязна лъжичка…да, ето пример за добро начало, някакво начало-вземи нещо малко, промени го още сега…може да не стане….може изобщо да не стане…но ти казвам-няма начин да не стане…само щастливият човек не може да бъде контролиран…
2 коментара:
Мила моя,
много объркани мисли тревожат нежната ти душа...дори на мен (като твоя отдавнашна приятелка)е трудно да те разбера.
Но това, което ме провокира в твоя "пост", е най-вече мотивирано от днешните новини - убито 9-годишно хлапе от Хасково, убито от свой връстник...и понеже ти говориш за това как "един 3 годишен малък човек може да наранява, но няма съзнание за това" аз някак си неизбежно се сетих за тази "черна статистийка"...
знам , че са объркани, натали..... просто имам много кофти усещане за всичко, което не виждаме, сякаш пропускаме, а става край нас... не съм преглеждала напоследък новините, но по социална психология говорихме за детското насилие, главно в училище; та нали от там идваме, имаме идея за какво става върос... някои неща наистина не съм способна да коментирам, страх ме е, че ако говоря за тях може да стане нещо лошо...само тук-таме из спомените ми се мяркат хлапетата от даскало, все по-различни.А статията започнах да я пиша във връзка със СЕМ и нещата, които се показват на белия екран, който отдавна вече не е бял, но това е друга тема на разговор и както нещта вече отдавна са излезли от контекста на т.н."тотална манипулация"/tv/,а причините са пръснати на много други места,така и моята статия излиза от първоначалната си тема в посока, за която би било хубаво, ако беше несъществуваща...статия,статика,статистика,контанта или просто констатация?
Публикуване на коментар