бледопепеляво

…от няколко вечери все тази лепкава мъгла край нощните лампи образува хладни кълбета, пръска ситни капчици по лицето и се опитва да се промъкне в дъното на съзнанието и да отрови мислите ми.....някак става тежко, не знам дали е от студа, който се е настанил в или извън мен, но едно тягостно усещане се опитва да стопли грубите си призрачни пръсти, посягайки на мигащата светлинка в някоя все още съществуваща светилка....искам просто да затворя очи и да посрещна с парещо безразличие идването на пълния мрак...а тъмното дори не иска да е истинско тъмно, къса се на сивкави нощни завеси и затваря в мъчителен кръг.....малко абсурдно като цяло, всичкото изглежда някъде и никъде едновременно, и ми се иска да можех да помня себе си поне в една предишна секунда, която е толкова далеч, че никога не бих била способна да я позная.....