"so.....the season of the fall begins"

15 септември......едно особено напрежение щъка из улиците на забързания град, а заедно с него тълпи от хлапета - пораснали и непораснали , с букети и главно без......излизам 5 мин след часа , в който ми е срещата и забързвам към спирката....еуфория и малко странност.......там е нати със сукманче,обувчици с панделки и букетче китки шарени...давам ú пети клас...е, става въпрос ако не се впечатлявам от репликите; лиготенето си е по дифолд.........продавачката на жълтото цвете за класната ми пожелава много шестици в училище..... аз се радвам , че още мога да мина за хлапе , но решавам да ú спестя факта за веселкото с мен, защото вече съвсем няма да ми повярва...в двора стигаме тъкмо за прибирането вече на портрета, разбира се вече е късничко....в учителската стая купонът вече е на max – музика, пушек, глъчка.....в фоайето откриваме, познайте кой –нашия литератор„далеч от светски шум и суета”....после един след друг се нижат поподпийнали вече даскали, всеки пита какво сме влезли и се прави , че се радва все едно винаги ни е обичал.......особено ме впечатлява библиотекарката, която обяснява какво съм страняла и съм се държала като че не съм била оттук....а тая жена за всичките пет години една дума не ми е метнала....да не говорим за портиерът, който през ден ме спираше на вратата да ме убеждава „не можете да влезете, вий не сте от това училище”, докато не му покажа жълта книжка....после в „катерина” се е събрало цялото училище, разни тинейджърчета нагъчкани по сепаретата.....за мен място има само на рамката на прозореца, ама нали го има.....усещам някак още от бала като че ли онази престорена изкуствена радост на непознати, които се правят на близки сред съучениците.....класната поне е готина, може би единствения по-симпатичен учител.....всички край мене си търсят работа, повечето са започнали нещо...знам, че и аз искам, но да си е в моята област...нереално готино ми изглежда идеята да пиша за някое списание, нещо....а ако е свързано и с фотография повече от мечта.....