обикновено от такива места си тръгвам с лек горчив привкус ... поискала съм да прочета толкова неща, дори повече, отклкото мога...този път обаче имам в себе си нещо като радстно пламъче, че съм отишла... и ако не с друго, обзаведох душата си с мечти и планове за бъдещето, почувствах, че истински, истински написаното може да създава светове, да допълва стени, да разгражда ненужни стари пътища... има неща, които не мога да обясня, което съм казвала много пъти, но никога не мога да се спра да опитвам. за мен книгите са живи, много приличат на хората, но не задължително на тези, които ги пишат...защото не винаги лирическият герой е ти; и може всъщност да бъде и теб, и твоето друго, и някой друг, говорещ през теб...книгите имат красиви и грозни души...и макар някои от тях да изглеждат бездънни и красиви, в тях може да живее книжен червей...но по-добре книжен червей, отколкото празна душа на книга:няма по-тъжно нещо,то е като човек роден да умре...в някои има скрита зараза, други самите са просто изсечена гора...писателите са убийци, един вид престъпници...това винаги го има...но някои са по-виновни, макар и най-малко да съзнават вината си...как ми се иска да можех да спирам времето, да се затворя за седмица на някой прашен таван и да чета белите листове на малка черна книжка...тогава може би книгата ще е прочела мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар