восъчни фигурки

...............................................................................


колко трудно е да съзнаеш, че всъщност сме хора...и сме сред себе си, срещаме един друг всеки един ден от своето съществуване, срещаме стени и криви огледала, без да усетим, че може би там сме скрили себе си.......и не, не е лесно както изглежда, както сме свикнали да пропускаме да видим...кой би надникнал в малкото прозорче на някоя нощна будка, кой би открил образа си там, замислен, изхабен, апатичен, чужд...как би се познал, а другите как биха го разбрали...или ти може би не разбираш точно, или не те е валяло дъжд...и не си ставал съучастник в мократа, студена, кална, лепкава локва живот....която свързва и дели... аз нямаше да разбера, как бих...и други не биха и още не са, а някои и няма да...но, без значение...остава помненето...минават дни и човеци покрай тях, дали ще се подминеш някакси случайно, а може би съвсем нарочно.....аз имам една светлинка, червена свещ....райета-сенки пробягват нощем по тавана когато затварям клепачи. и това за мен е много повече ... и ако хората имат мъничко повече от подобно "повече"....