"Истината е, че никой в тоя свят не е в състояние да направи реална преценка за стихотворенията ти"
"Тъй тихо е, че чуваш
звън от паяжината на пладнето. На сухо сме под
тежките криле на гарвани, нападнали небето,
и се взираме:все някога ще завали."
"Затуй,
че във леглото-гроб коляното ми издълбава
ручей сляп, затуй, че в мрака моя лик не вижда
никой, моля ви - какво да чакам от смеха лъстив,
от гръмката лъжа, излята в стих?"
*авторът ми е преподавал по Литература в 127 СОУ
Няма коментари:
Публикуване на коментар