понеже наскоро засегнахме темата с филма "Барабани":)
перфектно уловено!
спомням си едно изследване, според което децата с по-малко играчки в своето детство, израстват с по-развито въображение...така е може би защото когато нямаш нещо, можеш да си го измисляш, да си стимулиран да създаваш, да мечтаеш и да си представяш един по-различен свят...подобно на книгите, където всеки човек "вижда" героите по уникален начин, само поведен в насоката, която авторът черате; той единствено провокира усещане, дразни сетивата на мисълта, а читателят участва в случването на историята с образите, които рисува в съзнанието си...случвало ли ви се е понякога дори след филм да поставяте хората от него в различни други ситуации, да си ги представяте като реакции и още и още случки, и така да затваряте унесени от сън в сън...тогава ставаш господар на света, прибавяш книжни лясовички към истинските...
