...Става дума за едно толкова (свое)волно изкуство, че чак е избягало на улицата:)...то диша тебеширен прах, заслушва се в спонтанен глас, чертае мисли и танцува в огнени кръгове... то гледа от стените, понякога намига или плаче и сякаш ти се струва, че е не бетон, а огледало, в което си се скрил... дори "изгубени в превода" за няколко секунди, можем да усетим накъде ни водят тези странни линии, защо сме пазили частички и като деца участваме в света, добавяйки своите несъществуващи думи, звуци и образи, на които вдъхваме живот... вървим и стигаме, поизморени спираме на стълбите, докоснати от истинско общуване... сънуваме образи, въртим се, докато не ни се завие свят и не си спомним, че не е трябвало да забравяме..... и да се страхуваме да импровизираме...всичко е изкуство или изкуството е всичко?
Няма коментари:
Публикуване на коментар