Бодли, дяволи и мрежи. Не, това не е сън.

Спомените са призрачните агенти на миналото, които не спират да следят лутането на нощните ти кошмари и пропадания...



След Пролетния панаир на книгата и впечатляващите "опити върху възмутителната история на злото" на Валери Стефанов, които се надявам да мога да завърша в най-скоро време, идва ред на фестивала на съвременно българско изкуство в НДК...



Ето те в един цвят...Избери си десен, избери си звук, запечатй го в себе си, изрежи душата си от метал, хартия, бетон....докосни платното и прелей от чашата с боя, която се излива от работилницата на душата ти...Там по стените на нощния ти таван уличните лампи чертаят през стиснати клепачи образи... жените на парчета и кукли без очи на Валери Василев, дяволската жена на Захари Каменов, протеста "на живо от мястото" на Веселин Начев....



и в полусънно състояние ще следваш онези "Стъпки" на Станислав Памукчиев, които с лека уплаха разклащат повърхноста на вътрешното ти равновесие....Изкуството е нещо болно.Съгласна, нека е болно, но никога грозно,нека да не е, защото би означавало смърт. Научила съм се да си признавам, когато не харесвам нещо, но и да замълча за нещата, които не са ми харесали там.