Много ми напомня сега на един мой сън - сънувах, че сънувам и искам да се събудя. В резултат се събудих, само че в съня си. На сутринта установих, че всъщност съм ходила насън. Хората - сомнамбулите на новото време, приспани от илюзорната реалност на един измислен свят, който им позволява да живеят в друг свят на цената на това да не живеят всъщност. Почти като в "Матрицата":). Един човек ми каза някога "Само щастливият човек може да бъде свободен. На него не може да му се повлияе." Тук стигнах до думите "Хората от моя бранш не искат вие да сте щастливи, защото щастливите хора не консумират...Допингът на търговията е вашата тъга."
"Стажантите са новите роби: неплатени, могат да бъдат изхвърлени по всяко време, носят кафе, правят фотокопия - така лесно заменими като бръснарското ножче."
"Светът е нереален, освен когато е отвратителен."
И в заключение:" В живота има само дървета, маниако-депресанти и катерички."
1 коментар:
Не оставям коментари в блогове, макар че ги чета, макар че не съм им фен, макар че си противореча с което ... Просто може би не ме кефи идеята за тази псевдолична публичност, в която хората разкриват едни грижливо подбрани моменти от същността си, за които са сигурни, че ще се харесат на другите. ОБАЧЕ не за това започнах... Започнах да те чета и ми е уютничко едно такова тук, едно self-reflected, разни микромоменти откривам красиви, и се припознавам, и ми е радост:), ей тва, на което му викам fragment becoming galaxies, исках да ти го споделя, макар и индиректно, grace !
Публикуване на коментар