Турция - една съвременна приказка

...пиша по разказ...

... за Делфийския оракул, предрекъл, че при Константин ще се създаде величествен град и пак при друг Константин ще падне...
...за делфините, които скачат край корабите; за свраката, която се сбила с гларусите за парченцата геврек на туристите....
...за Принцовите острови, два от които са военни бази... за богаташите, които живеят на тях и се придвижват с файтони...
...за византийските мозайки и църквата Света София... за светлината в нея, която в даден сезон осветява определена икона... за Кемал Ататюрк, който разрешава да се възстанови и да се превърне в културен паметник...
...за приказния дворец Коп Капъ, за синята джамия...
...за Хиподрума с египетския обелиск, пренесен с кораби... за чешмата на мястото на кървавото дърво, на което са убили водача на бунта на еничарите... за колоната от щитовете на убитите персийци, която е представлявала увити три змии...
...за двореца Долмабахче със своята барокова атмосфера, 280 зали и дължина 7км.... за стълбището там от изписан кристал, за картините на художника
Айвазовски...
... за спирките, на които всяка сутрин мият дори стъклата на рекламите... за малкото хлапе, което дълго се е мъчило да прокара някаква връв на покривалото на камион, под зоркия поглед на баща си, без помощ, да се научи...