прах

...когато е слънчево и ти се иска по малко от всичкото и по малко от нищото... като във вода, тежка вода, вървиш сред хората... спокойна тишина, спотаени мисли... чакането отдалечава ли те или те приближава... в междината ли оставаш... толкова бързаш... а сякаш не знаеш... и по всичко е полепнал тоя топъл, сивкав прах... незнанието понякога е като наркотик... и абстиненцията му е онова объркване... пречупване в последния момент, поглед плъзнат по инерция в пространството... мирис на хартия, сладък опиум за невидимото... осезание за призраци... светли квадратчета е ли от по тавана над опитите ти за сън... не всяко дете е дете, може ли от дете да се отнема правото да си дете... бастилия от черни платнени стени... дупка от танцуващи сенки... красива тишина, нежен вятър с полъх на мъртъв люляков цвят... блед нощен сърп, пожънал светлинките, по които търсих и се намирах... шепнат листата, свити на тръбички по ъглите на тротоарите... неслучила се мисъл докосва тъмнината...