всичко се завърта и виждаш неща, които не си предполагал, че можеш да видиш... някъде в себе си винаги съм си мечтала да обиколя моята страна... има нещо много тъжно, което сякаш ни нашепва "невъзможно", но и нещо много изграящо искрено, което пазя като светулка-мечта в тъмното на моето въображение... защото когато излизам от блока, в
който стоя затворена почти през цялото време, чувствам въздуха около себе си и му се радвам... защото дори да съм уплашена от глудниците кучета по уличките на квартала, обичам живите същества наоколо и те ме радват... усещам движението във свеки елемент, в трепота на клоните, в дупките на асфалта, пълни с
ъс вода от вчерашния дъжд, в малките рошави врабчета, които писукат с целия си глас и казват "аз съм тук. и тук ще съм си. дори напук."...
2 коментара:
Well for me its better to be more realistic.
they criticized it a lot about this actually. but for me a photography is like picture. product of the vision of the artist. if we wanted to see reality the way it is, we'd better shoot it with video camera or go there. it's just my personal understanding...
Публикуване на коментар