искам да вървя до крайно изтощение. искам да се връщам със слънцето, както преди... искам онзи прашен черен път от миналото. искам усещането на земята, когато спи и говори с щурците...
липсва ми, понякога така ми липсва това, че сякаш съм го забравила.
в манастира имаше една възрастна суха жена в черно... тя се караше и нареждаше свещите по две : "няма място по една да се слага, няма място... какво си мислите..."... и завъртя, завъртя свещите и пламъчето на моята се изгуби и аз вече не можех да я виждам, не знаех коя е...
...Рила надничаше изпод себе си, намерих частици, откраднати погледи, някой ден ще я видя истинска и без изкуствен грим...
Няма коментари:
Публикуване на коментар