то

да обичаш изключва да съжаляваш. все едно да искаш да плуваш без да се докосваш до водата. чувствам, че е така. тук няма място за подобно ...чувство. за което и да било друго всъщност.

мисля, че съм пораснала достатъчно, за да поискам да изтръгна това от себе си. съзнателно запазената болка в чисто състояние, защото дори не съм се опитвала да я преодолея. не съм искала дя я преодолявам. но усещам, че не може повече да е така. тя трябва да се махне. не мога да я тая повече. а дори не знам как да я изплача. тиха въздишка...

истински, истински, истински... дотолкова сме затънали в търсене на истинност в нещата, че се намираме обвити в целуфан. не търси, остави се. нека вятъра ти пошепне. ...свобода ...и, тогава накъде? някъде там.

има само едно единствено нещо, което ни помага да преодолеем невъзприемчивата идея за нашата смъртност. името й е червен.

приятел е сляпо отдаване и безрезервно разбиране, усещане на болката като своя, дори без дума, усмивка в погледи, които дори не са се докоснали, знанието, че другия до теб го има... онова, което ти остава, когато не ти е останало нищо... и то може да е всичко... знание за най-ужасните тайни на душата и обич не въпреки а и със тях...