без светлина

такова едно объркано време... толкова е като затворен свят-светулка в кибитена кутийка... още една причина да обичам есента...

притеснението ми още стои...

освен това сякаш няма и няма начин по който да стигна на дъното на тази черна попаст, да говоря с нея... липсват толкова неща... не мога да вярвам дори на нощните си видения... аз няма да съм сигурна дори ако е така...

времето се разплака... бих казала "като малко дете", но няма да съм права, с такова тихо спокойствие може да плаче само възрастен човек...