мразя Селинджър да е толкова прав... мразя илюзията за илюзия... този свят..който просто...трябва да е измислен, за да е поне мъничко истински...
и тази тъга, толкова затворена в себе си, толкова самодостатъчна и самоподхранваща се, сякаш топли капки дъжд...
може би съм просто драскаче, рисувам в праха по уличните витрини, чакам някой да го заличи, може би някой ще си спомни... но аз няма да искам това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар