if grief is a medicine, then i must be on drugs...

...здравей, аз съм Саша... живея на последния етаж, вечер се изкачвам по желязната стълба и гледам звездите, ако могат да се видят от смолата над града... тук сякаш всичко се е смалило... да, тези светещи точици са по-малки и по-високо, а хората са колкото повече, толкова по-малко успяват да усещат живота си... дори..., да, дори времето се е свило някакси неестествено и все те кара да бързаш нанякъде... разбира се, понякога се прокрадва някоя котка и гледа втренчено писукането на сивите врабчета, но или е някоя особена магия или поредната "зла сила"... мен ме мислят за наркоманка: първо защото обичам да тичам и второ защото имам малко по-дълга коса. изобщо всичко, което е и частица по-различно, трябва задължително да е или някаква нечиста страст или просто болестно състояние, няма как. но, както и да е, аз драскам по стените на стаята си, пиша... понякога вися и зяпам по витрините на книжарниците белите листи и черното мастило. обичам къде се събират художниците и как слагат цветове и как смесват световете, за да нарисуват чувство... когато подобно нещо е в особена липса, никак не е зле да се нарисува... чао засега, дано пак се видим... - и тя се затича към светофара