сняг

честит първи сняг, мои бели птички... мисля, че нощта беше толкова топла, дълбока и мека, че поиска малки хладни тръпки да танцуват в косата й...

...закъснявах към спирката и от вятър и сняг бързах слепешката, в някаква мъгала ориентирах се по интуиция... липсваше ми зимата, а тя падаше по все още неизстиналата земя и се топеше...

в автобусчето, цялото в течни кристалчета, топлих с дъха си ръкавиците без пръсти, когато една жена ме заговори... каза нещо, а аз сякаш не я чувах... наведох се към нея, а тя махна едно малко клонче от шапката ми - "не сте си го сложили нарочно, нали?"...

...през прозорците виждах от дърветата на парка гарвани на най-високите клони, попитах се как ли влизат в очите им снежинките, как ли удържат виелицата и все пак искат да са там, където тя е най-силна...

...хората се затварят в себе си и в студа, кучетата оголват зъбите си срещу ледените висулки на сградите... луната е застинала кръгла, безмълвна и болна над черния смог на индустриалната джунгла от кранове, скелети на сгради и отражения на човешки сенки...