The piano teacher

тук е едно от най-добрите ревюта за филма, които прочетох...

След като си го изгледал не можеш да кажеш нищо. В теб е заседнало едно от онези тегнещи мълчания, които не ти поволяват да мислиш адекватно. И едновременно с това сякаш са ти зашлевили плесница, навикали са ти се и ти сега просто стоиш и гледаш в една точка на стената.

Уникална игра на актьорите, не мога да си представя по-подходяща от Isabelle Huppert... Доста горчив привкус и все пак истинност се преплитат в някакъв ужасен експеримент, какъвто често си прави животът... Лично за мен добавените моменти към книгата не са добра идея... Но някакси много логично и систематично разкрива какви неща водят хората към отчаяние, какво ги кара да нараняват и да се самонараняват, как болката се претворява в изкуство и изкуството е в съзвучие с терзанията на душата... Много натуралистично, някак потресаващо, в търсене на думите, в невъзможността да бягстовото от нас самите и несподобността ни да се докоснем...