трейлър
"всъщност в секса няма нищо самосъхранително"
"краят започва от самото начало"
“Романът е пародиен. Той цитира “Пощальонът звъни винаги два пъти” и “Историята на О.”, цитира “Кандид” и “Матрицата”, “Макбет” и “Черните лебеди”, маркиз дьо Сад и “Казанова” на Фелини, формулите на Ленин и пиянски запеви. [...] “Дзифт” е възможен само като пародия. И ако не разпознаем нейните измерения, едва ли ще можем да разберем стойността на постижението на автора му....Романът е пародиен и всяка грешка не e никаква грешка, а динена кора за онези, които ще търсят истина в романа.”
Йордан Ефтимов, “Литературен вестник”
1 коментар:
Истината обаче е, че авторът не може. Всяко изречение е вид клизма, изкуствено предизвикана и не носеща нищо друго освен желанието да свърши. Не съм чел романа, но какво от това, смея да говоря за него, защото ми го "прочетоха" от екрана на едноименния филм. В него няма грешки, а просто мултиплицирано нищо и превзетост, погребана в пирамиди от думи. Същите думи, с които са написани шедьоври (барабар с цинизмите), но подредени по друг начин. Има един логически афоризъм, че ако хиляда маймуни тракат произволно върху пишещи машини в продължение на неограничено време, то задължително, рано или късно те ще напишат произведенията на Шекспир. Я какво натракали маймуните сега - чудото се сбъдна! Вместо безсмислени поредици от букви, се роди текст, и то какъв. Но за Шекспир още е рано. Поне още няколко милиарда години ще почакаме. Но затова пък водещите литературни критици са доволни - България може да се гордее!
На това "нещо" не можеш да се подхлъзнеш, можеш само да го отминеш, с Шекспир под мишница, защото истинското изкуство се познава по това, че си струва всяко изречение.
И сега напук, ще пейстна мнението си за филма, което съм поствал и на други места:
След като виждам толкова много положителни отзиви за този филм, и то от хора, които владеят правописа, то аз собственоръчно и доброволно се признавам за умствено изостанал. Този филм отмени всякаква нужда от тестове. Освен това съм и некултурен (това не следва изрично от горното, материята е малко неясна), защото моите представи за изкуство, било то малко или голямо са други. Какъв Тарантино, какви пет лева? Екранизирането на автор, който страда от онзи симптом - никога не съм помнел точно как се казва - при който не можеш да се сдържиш да не използваш нецензурни думи на обществени места, не разбирам как се свързва с Тарантино (или какъвто и да е друг световно признат режисьор). Значи така се правело култово кино - един чичко с хипнотичен глас чете книгата зад кадър, а ти като режисьор се стремиш да изобразиш казаното максимално детайлно. И успяваш! Има понякога хора - на около 13 години, които не могат да разберат защо поезията им не е гениална. Има и такива хора, които непрекъснато се опитват да пишат поезия в проза, вдъхновени от шоуто на Слави Трифонов, или поне от неговите сценаристки достойнства, и смятат, че това е гениално. То се оказа, че наистина било гениално!
Да, ние умствено изостаналите, ако можехме да настигнем останалите, щяхме да се наричаме "умствено изоставащи", един вид - временно. Да, ама не. Винаги съм смятал, че хората, които критикуват начина на преподаване на литература в училищата от типа "Какво е искал да каже авторът", за прави. Винаги съм смятал обаче, че при едно истинско произведение на изкуството авторът винаги е искал да каже нещо и че аз, като литературен лаик, мога и да не мога да напиша критика, в която да го оценя в разгърнат текст, но мога да го разбера, ако ще и интуитивно. Какво е искал да каже авторът на "Дзифт"? Какво е посланието? Жените са зло, а животът няма смисъл? Де да беше така, тогава филмът просто щеше да бъде носител на философия, която не харесвам. Но посредствеността не може да бъде носител на нищо, дори и на нихилизъм. Посредствеността просто е нещо счупено, развалено. Дори вкарването на Явор Дачков и Руши Виденлиев в един оркестър не прави филма по-свеж, защото просто няма нищо общо със самия него. Във филма имало хумор... И с лупа да гледам този филм, не мога да установя наличие на хумор, при наличието тежката претенция, която го изпълва изцяло. Всъщност тя го изгражда. Но какво разбирам аз от хумор. Вярно, че имаше моменти, откровено шеговити като идея (усетих го аз това), но мислех, че те са по вкуса на прототипа на персонажа "Плужека", например, ако има такъв. А то всъщност било забавно. В един смисъл - виц. Но наистина... по нататъшните си разсъждения ще напиша в книга, която сигурен съм ще стане бестселър, защото ще се казва: "Шедьоври през погледа на умствено непълноценен човек".
Публикуване на коментар