тънка червена линия... като звезда без очи... художник без четка, затворен в образите си, и те затворени в него... не може да ги осовободи, а те се лутат в тъмните стени на съзнанието му... стени без изход, без начало и без карай, стръмни, отвесни, груби и празни като струните на неговите мисли, като праха по клепачите, напоен от напиращи сълзи, които няма никога да потекат... огледален свят, обърнат наопаки, строшени зеници на небето, в които се оглеждат не ангели, а само дяволско мълчание, шептящи твари на покварена отрова, единствената жива течност, която притъпява сетивата... стонове, превърнати на свити пръсти, шепи, стиснати в юмруци готови да прикрият инстинктивните конвулсии на тялото, което само лишено от себе си, хлипа и се задушава в липсата си...
просто ми е тъжно. нищо повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар