ss.

...как да се отърсиш от фикс-идеите... как да спреш да виждаш като през мъгла, да спреш когато много бързаш... и за къде ли всъщност бързаш... онова бягство на пространството, извън пространството между световете, може би е нещото, което ти убягва...

...може би виждам душата като кълбо прежда, която се развива и развива, от нея остава все по-малко, но е все по-видима... и може би тя би могла да се превърне в нещо друго, след като се е развила, да стопли някой друг... и може би колкото повече показваш от себе си, толкова по-лесно е да даваш топлина...