толкова е странно, когато нещо може така да изпълни душата ти... мислех си...за филмите, които са частици отражения... и за онзи вятър, който блъскаше оградата на стоежа... и за това да си дете... колко е различно и... някак заличава грубите думи и онова делене... и малко за написаното, предопределено...
Няма коментари:
Публикуване на коментар