*в подлунието на недоизмислено съществуване, едно призрачно-студено те гали... толкова разбъркано, и подредно в кутийки от хаосчета... и малки буболечки, които дращят по стените им... ще ги изпускам всичките една по една когато дойде топлото и могат да летят без да се страхувам, че крилцата им биха могли да измръзнат във виелицата... тогава виждам ги как се смесват и танцуват, преплитат нови светове... виждам как маковете тихо галят вятъра и плачат от щастливото докосване със среднощната роса... може би не е вярно все пак, че тя пада рано сутрин, просто сме обвити в пух, не искаме да я смущаваме когато тя се ражда в нежните пръсти на ноща...
*picture from
Няма коментари:
Публикуване на коментар