...мъртвата роза в стаята ми ражда паяци. вчера втори изпълзя по стената... мимът май е леко тъжен, но това не е нищо неестествено за мимовете... времето се е спряло на една плоскост пред която обаче зее черна дука. а аз пак съм от лошата страна. безвремието са дяволските часове. често ги бъркат с непреходност, но завръщането в едно и същото всъщност крие коварно капанче за нощни птички. то закача своите метални кафези на върха на часовниковите стрелки, които предварително завръзва на възел.
...съмнението и тишината са хубави само този път, в онази стая, по завъртяната каменна стълба... красиво приютяване за ангели. а тя, тя става све по-хубава. с всеки изминал ден. а може би просто във всяка котка съм откривала нейните очи.
изтупвам мислите си от завесата, която разделя съществуването ми с отвъдния свят... сякаш тишината е приела формата на мълчание и мога да го слушам с часове... а мълчанието между двама познати е винаги приятно...
2 коментара:
; ))
Ох, действително дано всички приятели на които го пратих това още одеве, да са го оценили така подобаващо. А аз не спирам да му се радвам.
Ами, ммм, красиво е пък! ;)
...благодатя ти:)
Публикуване на коментар