...всеки прозорец на лятото спира докосването ти в своята предпазна мрежа... въздухът е по-плътен, сякаш пропит от нощните кандила на отсрещните светлинки, изпълнен с мирис на сапун и хлад... необяснимо е, но на момента е абсолютно логично как някакви смътни отражения играят по жиците, превръщат на светулки крилата на нощните пеперуди и сипят прашец-искрящи стърготини по успокоения нощен асфалт... никакви привидения не ти нашепват, давиш се в тишината от монотонното бучене на моторите, от безшумното боботене на потъналия в опиянена съннност град... стипчавите сълзи, заседнали на дъното на усещането ти за себе си, докосват с гладка топла целувка бузите ти, а после бързо изстиват в мократа соленост на две безкръвни вадички... може би това е времето, когато идва нуждата от сън, нуждата от умора и умората от будността с притиснати клепачи... и сякаш не си ти, не твоята сянка се прокрадва в тъмното на коридора, не тя краде от времето на малките часове, от собствените си стрелки...
picture from
Няма коментари:
Публикуване на коментар