понеделник, август 10, 2009

въжеиграчи

.

Кръстопът на разпятията.
Мъглата няма право да е синя.
Само ти при параграф 2.
Паячета в очите ти, оплиташ ме...
Колкото и аз теб.
Разнищихме ли мрежата,
квадратче по триъгълник...
или просто я разкъсахме,
заплетохме я лепкаво в косата
като нещо нечисто,
без право да е там,
като белег
от лунни петна,
и от една луничка,
от изключена музика
и превключено безвремие...
На щепсел разстояние
издъхна
късото съединение.

.................................................

връзката с Бог от спасително въже превръща ли се на бодлива тел?...

1 коментар:

Анонимен каза...

Не, не се превръща!