в лечебницата

твоята копринена безплътност
оставя парафинено усещане
по пръстите
на недочаканата нежност,
игли на щастие
прищипват жълти листчета,
а недомлъвките се кискат в ъгъла,
простират сънищата ти измачкани,
подстригани изкъсо,
бледи на лунна светлина
или на сянката от крушката...
спиш.
и не сънуваш
как сънувам.
другото име
на безсънието.
на сънотворните
и техните успокоителни.
на белите шишенца
с пластмасови капачки
само по нощни шкафчета.
на пети
се промъкна безсилието,
сестрата на нежеланието,
опря се на вратата,
но не понечи да влезе,
тя само искаше да погледа
как пламъчетата в очите ти угасват.