нощ в клоните на маслината,
пера от гълъби с избодени очи,
черни стружки по сивкавия фон
на безразличната ти нежност.
тик-так - капят минутите,
опадат една по една,
прескачам стрелките
сякаш играя на ластик
сама със себе си,
с пружината от време.
в устните ти
плач на кукумявка,
рояк от прилепи
блъскащи се в светлото.
тик, премигна безпокойството,
не понечи
да хлопне миглените портички
прехапа синусите си,
издъхна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар