четвъртък, февруари 11, 2010

ничие

пия кафе без захар,
целувам те без устни,
липсвам те без пръсти,
(до)измислям те насън.

паяците познават отчаянието,
ловят прах с прозрачност,
в същата невидимост
само минутите те очертават...
и зачертават.
сигурно играят морски шах.
затварят кръгове,
или те разпъват на "Х".

2 коментара:

знаеш каза...

има нещо в това произведение..не съм сигорен какво точно...като полъх на билки от полето е..уж нищо особено но има нещо...

Silvena Toncheva каза...

...: