отпаднали фрагменти

Kакво представлява съвършенството, ако не вечност? Човешкото тяло е тленно, то непрекъснато се разпада, върви към смъртта, бива ранено, изкушавано, моделирано, контролирано. От тази гледна точка то е несъвършено, доколкото непрекъснато се стремим да го променим към по-добро. Всичко, което има нужда от промяна, преустройство, подобрения, чрез жестът на нашето желание да го превърнем в нещо друго, по-висше, се превръща в несъвършено.

Но може ли подобието, каквото сме ние като хора, да бъде съвършено? Оригиналът ли е винаги съвършен?... Но ние сме съвършени. Та нали сме Божие дело? Несъвършенството се оказва съвършенство. И в моментът, в който осъзнаем това, ограниченията, преградите пред нас падат. Няма в нуждата от санкция, която да стяга тялото в усмирителната риза на приличието, на примирението и ограничението. Ние избираме. Ние сме мерилото за добро и зло, нашето съзнание. Единственото знание, което ни е потребно. И ето, че сме залитнали в бездната на злото. Отвъд табуто ние ставаме табу. Затова ни привлича злото. То не е далекогледо. То вижда. В детайли. Вижда през други очи. Ако се приемаме като съвършени същества, то нуждата от моделирането, от биенето с пръчка през пръстите е отпаднало.