мол еку(к)ли

...куклите на конци се отърсиха от 6-часовия си сън, от циментовия прах, от мръсните подхвърляния на разботниците... във фунията, в която се намираха всеки хлад засмукваше желанието ти да преживяваш и те оставяше в безкрайността на твоята възможност да съществуваш... нямаше нищо странно, защото такъв бе редът на нещата... на продавачите на самочувствие, на усмивки върху сълзи, на заместители на чувства... не, нищо, че найлоните се бяха обвили около обувките и сякаш ги прегръщаха - всъщност те ги задушаваха... марионетките препускаха следейки номерчета и циферблата, а в един момент просто спираха, механизмите се претълкулваха и на тях им се даваше ултиматум да се възвърнат към предишното си състояние на трескавост в рамките на няколко часа...

но интересното беше, че кулките, които идаваха отвън и тези, които ги посрещаха отвътре понякога се различаваха... разбира се, някои имаха неминуеми прилики, но да не се отнасям... една от приликите се състоеше в това, че всъщност външните не бяха много различни и то защото и те идваха от своя килер на надеждите, където се трудеха неуморно и където оставяха в шакфчетата с ключета всяка своя душевна принадлежност, която се оказваше ненужна в допоточната линия... така, че те идваха като господари през този вход, излизайки от друг, в който са подчинени... тази прилика не беше абсолютна, но преобладаваше...

е, имаше и вариант в който задължеията на някоя по-красива кукла бе да се разходжа до някоя по-стара и значително по-обемна кукла, която плащаше за всичко с копчета в брой.... но както знаем, задълженията са като цяло разтегливо понятие, не ще сме свидетели на онова, за което се досещаме... или пък си мислим, че знаем... и кой би казал, че светът на играчките не е цветен? та той прелива от нюанаси, а те един в друг... /тук цензурираме неизбежно мнението на куклата, която прави играчки, но какво да се прави/...

та те танцуваха, въртяха се, размятаха конци от звуци и сменяха пижами... смееха се с глас, смееха се без глас,смееха се с очи, с кръпки, с игли и връзки за обувки... в опит да запълнят памука в себе си, да не бъде толкова изпълнен с въздух, да може да стопли нещо в себе си, което някой бе забравил да зашие.... защото дори нещо да изгуби целта си, то продължава да се опитва да изпълни функцията, за която е предназначено.... а една от куклите откри в себе си пера от птица - изгориха я на клада...

и да, името й бе Феникс...