пътешествия

...много лошите пътувания понякога ни докарват до някой много светъл кът....

обичам да вървя по улиците, да усещам праха, нападалите сухи цветчета по оградите, олющената им боя, леко напуканата мазилка и счупените през средата плочи.... и тях обичам, защото са толкова, толкова истински... обичам да усещам редуването на сенките и светлините по лицето ми - решетката на някое училище или посолство... обичам слепия дядо и неговото сляпо куче.... обичам дори онези стъкла, които са поставени, за да не се катериш по гаражите....

на отиване един много сърдит и изморен шофьор все бързаше ли бързаше.... страх ме беше за бащата с хлапето си на мотор... по пътя видях Марги... тя вървеше и не ме видя... шофьорът продължаваше да бибипка по всякакви коли и да забързва....

на връщане попаднах на най-прекрасния шофьор на света... мисля, че в паралена реалност той е моряк, който плава по широкото море... има благородна бяла брада, да, ако трябва да опиша някой морски вълк той ще изглежда като него... спря по пътя да прибере една майка с момиченце, вика "Вие махайте, пък може и да спра, не стойте така:)".... на някоя следваща спирка се качи едно синеоко момиче, шофьорът й подари билет, защото нямаше дребни - "сега аз черпя" - каза...... ...на друга спирка стоеше едно леко тъжно и замислено хлапе, беше останало само, защото единствено то чакаше тролей 2....стори ми се, че на моряка му се иска да го качи и него и да го закара на където и да трябва да се прибере:)..

...по едно време пътувам и се чудя, има нещо странно.... и да, от радиото звучи само българска музика... за миг от вечността се почувствах толкова щастлива...