Вече те е страх от тишината
- разтваря се във вените ти като спирт.
Чувстваш се натровен от мълчание,
от джин и бързи чаши отчаяние.
Не ми е никакво
- триъгълно стрелката
преструва се на пумпал,
не издъхва,
напук реди си пасианс
и даже се усмихва
на рафтчетата
в твоето съзнание.
Следите на праха от мъртви книги
(убиваш нова може би през ден),
те карат да политнеш
като безкрила нощна пеперуда
между кориците на синия буквар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар