Всичките пороци са сгрешили,
тунел не са открили
към небето от стъкло.
Но вместо в мраморно платно
те са се впили
като длета от срам във съвестта.
По парафинената периферия
на снощния кошмар
разлята е гарафа стара
- копринена безплътност на издишаща цигара.
Наблюдение номер 23
С нарастване на болката
думите все повече намаляват.
Онто
Свят. Истина. Творец.
Път, риба и луна.
Земя, небе и сън.
Въздуха навън.
Дъжда, дъха, духа.
Нима това си ти,
нима, нима не си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар