Малката русалка

Кажи ми
точно колко дози безразличие
е поносимо.

Дори цветята
не издържат
липсата на отношение
и предпочитат
тихото презрение,
за да подхранват своя жизнен сок,
да се разтворят и завържат плод,
пък бил и той отровен.

Кажи ми точно в този миг,
когато след петнадесетата текила
светът се люшка като гнила мида
а аз пристъпвам като на черупки
- забравила съм всички свои люспи.

Кажи ми как да лекувам рана,
да побера във нож кръвта разстлана
по всеки ръб на този залез
по острието на нощта…

Как да изплюя перлата коварна
- солта по устните ще си остане.
Кажи ми как да остана вярна
когато ти не виждаш
че сега пияна
усмивката ми утре ще е само морска пяна.