конгломерат

Thursday, 10. August 2006, 13:52:35

"мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме земе"

...става въпрос за картини....а може би фрагменти, парченца мазилка от стените на на една, която би трябвало да е наша, нещо като "прародина на духа" /ако се позова на литературното клише по друг повод/ .не мога да обясня, все се опитвам да си обясня защо опитвам да обясня все това, което ми е необяснимо. защото говоря със себе си. и не предтендирам. за нищо /в частност диалогизирам със себе си/ . и в случая ще считам това си за мое право......не знам на какво се дължи, обясни си го с наивност, ако искаш...но аз мога, и някакси това странно усещане , горчиво-красиво, се докосва до мен...винаги, винаги съм бягала в един такъв свят, и съм ги виждала като образи в съзнанието си, напоследък и в сънищата си.....те са приказки. и сега се питам:та има ли по-истинско нещо от тях......може би, ако реша, може да няма, а може и да си е така по начало. и аз не вървя просто между два реда стени. отначало наистина е странно, като че не на място. но после, то, по дяволите, не е изкуствено. и аз съм там. където съм била, някак странно смущаващо познато...и някакси почти боли. толкова глупавао сякаш отстрани, да си призная дори по едно време погледа ми се замъглява....бързам да избягам от това платно. предчувствие-спомен,едно "може би"...неслучили се сълзи. странен хлад....и колко тъмнина, и мрак, и сякаш просто отваряш прозорец в себе си, загасяш тока и гледаш, гледаш и се разтваряш в цветове, не по-скоро в светове....така, по такъв начин, че когато излезеш после навън ти се струва, че ги няма нито шума, нито дима, нито дори бръмченето на хората и некрасивите гледки, за които аз съм виновна. да, защото "ние" винаги задължава, а има едно аз, което всъщност трябва да е истински отговорно, дори когато е непряко. става въпрос за боклуците...когато пътувах към изпита по английски пред бирфеста в парка имаше обширно море от пластмасови бутилки, чаши, за всекиго по нещо....е, гаргите май бяха на кеф от цялата работа...и в същия този момент, автобусът завива и пред мен блесва ел.табло с огромен надпис "за чиста София"..... Ажрат Инайат Хан:"Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда; съдих и ме съдиха; минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен."