на една педя

Friday, May 26, 2006, 10:13 AM
прогледналите слепци......да виждаш и да оставаш в тъмнина.тъмнината е спасение.тя е тишина,бездна,нощна прегръдка,заслон.да знаеш вината си.можеш да я скриеш от самия себе си.можеш да излъжеш всичко и всеки.можеш и да не. незрящите слепци....скитащи в своето невдение.някои търсещи,други не.впили нокти в илюзията за собствената си правота.наивност.чистота.незнанието като спасение от греха и само по себе си грях.дете.пораснало дете-непораснал човек.грешка.израстнало дете....или станало,съхранило се.някъде там. пътища, пътници, спътници.......колко пъти отиване и връщане, колко пъти никога вече стъпване назад, колко пъти нито крачка наникъде. защо питаш на къде, как, защо? когато никой отговор не е верен. нито грешен. те са само сфера, въртяща се около собствената си ос, те са просто миражи по улиците, пропадания и издигания там някъдеси. излети в бетонен шаблон празните кръгове се завръщат в нищото и през лентите на твоите чувства изпълват пространството, където се превръщат във всичко, което е точно противоположното на другото и двете толкова близо, че могат да се целунат и в огледалото да се разпознаят като едно. един образ. едно никакво всичко и всякакво нищо. това си ти. а може би съм аз. или изобщо не сме бидейки.