Saturday, May 27, 2006, 01:38 PM
не,сериозно.....боли ме когато интелигентни хора,хора,които уважавам и като личности и като приятели започнат да говорят колко загубена нация сме българите и колко ни е скапана държавата.....болно ми е,направо ме яде (it's making me sick,man!)...за мен това си е живо самоубийство,духовно самоубийство да говориш по този начин.не казвам,че сме върхът,би било глупаво самохвалство,лицемерно-патетично замазване на очи/макар,че не точно,защото си е по-явно от бял ден/.и ми писна от жалки оправдания*, от срам от принадлежност и бабешки помрънквания...нима не сме направили и крачка.....защото отговорността ни тежи,много ни тежи и бихме дали мило и драго да се завърнем под сянката,нечия сянка,дълго сме били на сянка...или поне така изглежда отстрани."обичам страната,мразя държавата"-чували сме го много пъти....аз вече не знам дори какво да мисля.не ми се иска да споря,но го правя и може би дори със себе си.то е като въртене в кръг.много отговори.а правилният сам за себе си си го избираш и колкото по-малко хора убеждаваш в правотата си,толкова по добре и за теб,и за другите. ..................................................................
*невъзможно е само силна дума,използвана от слаби хора,за да прикрият безсилието си.невъзможно е(.....)нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар