Thursday, 31. August 2006
...измислям си историята на едно хартиено топче, гонено от вятъра, смачкано в праха....едно такова раирано...и с няколко думи върху него, които някога за някого са имали значение....а после просто са изгубили смисъл и са полетели през прозореца, за да паднат на мръсната улица.....но къде отиват хартиените топчета, след като биват захвърлени по черния свят?......дали има нещо като рай за такива никому ненужни хартийки, дали някога се изморяват да стоят по ъглите на бетонните сгради.....или просто като нас един ден се стопяват заедно с дъжда, а после с него се измива и последната им следа .... не знам... но дали все пак?...би било лесно може би да си като един лист....можеш да пишеш...накрая по теб има толкова написано, че нищо не може да се разчита....и тогава има значение дали си си избрал да драскат по теб с молив или химикал...ако си страница, всичко е възможно да стане.......да си безсмъртен, макар и пожълтял......или предаден за вторични суровини...........пък и дори нарязан на хиляди парченца и разпилян из въздуха....красиво, ако са малки сърчица.....”но не-сега не е за романтика”...защото нощните мишки дебнат, промъкват се в съзнанието ти и насищат своя вечен глад с твоите доскоро нови корици....ухапването им е заразно, току-виж се превърнеш на книжен плъх......тогава избива вече на канибализъм:къде си ти, къде е книгата....глупости на търкалета.......
Няма коментари:
Публикуване на коментар