идилии...

Tuesday, 5. September 2006

малко от престоя ми в село:„сам,сам, пак съм сам, събота срещу неделя” звучи от транзистора в задния двор...да, нашите пернати се сдобиха с музикално оформление след покушението на сокола върху една кокошка..в общи линии историята е следната: нищо не подозиращото перушинесто си се разхожда блажено, рови си тук-там и се клатушка...в това време едно изгладняло ‘пиле юнашко” решава да поеме риска да го „утепат”, но да си хапне „leki/о” пилешко, само дето кокошката се оказва от тежката категория и не се дава лесно...баба чува врявата и търчи я спасява /забележете/ с голи ръце се пресяга да го хване .....както и да е, и двете се отървават с драскотини, соколът „гладен ми седи”, а животинките вече си имат целодневна музикална програма от селското радио и танцуват по цял ден и току припяват с едно „кукуригуууууууу”....

”отивам до магазина за хляб....викам, викам,( тук това е нормалния начин да си купиш нещо)...ама нещо не става....вече не ми е останал глас, брат ми се включва в акорда и продавачката излиза насълзена, хванала се за сърцето....аз се постряскам и тя проговаря : „лели-мали....едва го спасиха детето, не разбрах какво стана......тоя мъж жив ли остана, убиха ли го.....айде по-бързо, че ми е последната серия на „сребърните ангели”......оттук-нататък аз съм само дух.....:))

висим на моста.....идва възрастна жена с едно хлапе...то ме гледа с големите си очи, опитва се да нацапа в реката при поповите лъжички, тя се опитва да го спре....”вий чии деца сте,бре?ний бабите всичко трябва да знаем”аз:”на С.Б.” отг.:”аааааа,старозагорчета”..”всъщност сме от софия”........не знам каква адска машина се задейства в хората когато споменеш тоя град, ама почват да те възприемат като извънземно....хеле пък онова”какви са хората там”на което обикновено отговарям”едни такива зелени, с антенки и светят в тъмното”....е,сдържах се този път.....”а на дъщерята или на брата?”.....”ми всъщност той има две дъщери.....”......”да,бе,вярно че тъй беше....”..................залезът спокойно си залязва.