Monday, 25. September 2006
...пътувахме една зимна ваканция към село,тъкмо бяхме катастрофирали и трябваше да сменим междуселското автобусче на една кръгла студена гара...пътувахме, тенекиите дрънкаха, но звукът се притъпяваше от посиняването на пръстите и задушаванео от двигателя...на една от задните седалки стоеше един дядо, който известно време побутваше разни стотинки из шепата си...после започна тихо да плаче......не знам защо си го спомням сега...може би за да си напомня колко несправедливо е да се чувствам зле когато имам всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар