"Помежду Ибинча и Харманли на пътя има една чешма, която се казва Акъ балдъръ чешмеси, за нея живее в народът следующето предание":http://www.litclub.com/library/bg/slaveikov.htm
Имало едно време...нали така започваха приказките?!Но това не е приказка, това е тъжната днешна действителност на една красива легенда.Бях хлапе, когато за пръв път ме доведоха тук, на тази чешма край Харманли, дори преди да съм чела П.Славейков...Мястото е приказно, с целия смисъл,който може да удържи тази дума.Наоколо си скрит от вековни дъбове, заобиколен от тайни пътечки и шума на плискщата се вода...не можеш да си представиш,че само преди секунди си бил на шумната магистрала, до теб достига само далечното и сякаш глухо бучене....По многобройните разпръснати каменни плочи личат издълбаните думи на поемата, които е трябвало да стигнат до нас, но сега съжителстват с лишеите и бръшляна,които постепенно изтриват техните белези...Разказаха ми, че някога тук е имало цял комплекс,хорта от близко и далеч идвали да видят извора, да налеят минерална вода, а някои дори празнували сватбите си на това знаково място...сега дори не мога да си представя, че сред тази глухота и запустение някога се е леел весел смях, че хората са познавали миналото си.....всъщност никой не знае за чешмата,освен малцина местни...никой не знае, че "приказката" наистина се е случила....и защо?...Турска компания закупува комплекса уж с идеята да го модернизира и оползотвори...да,ама не...от тогава всичко тук е оставено на произвола на съдбата и природата,и никой не е и чувал за чешмата...но тя е още там.дали ще бъде вградена в камъкa на забравата?....надявам се не...
Няма коментари:
Публикуване на коментар