.................................................................................
Заглавието на списанието представлява марката, знака на рекламираната идея. Ето защо в него е вложено изключително високо символно съдържание-защото съдържа най-важния апел и най-важния аргумент.Именно затова ще предложа няколко гледни точки за тълкуванието му. Зорницата/Венера/ на латински означава буквално „светлоносец”. Тя е символ на богинята на плодородието и любовта Афродита, на женското начало:”милозлива, чувствена, майчински настроена, склонна към веселие и музика, обичаща хармонията и съчувствието”.
Цялата тази смислова натовареност напълно съответства на съдържанието на списанието; тя е изцяло в унисон с мястото, което е отредено в него на жената и най-вече майката, с ценностите, заложени в основата на протестантската религия. „Зорница” отделя специални секции в съдържанието си за музикална тематика/църковни песнопения, коледни и други празнични песни/, за разискването на социални проблеми, целящо провокиране на съчувствие и изграждане на определена система от ценности.
В древно Перу Зорницата е смятана за паж на божественото слънце. Самата звезда е символ на реда във вселената и на неподозираната светлина”от горе”.
Олицетворение на Христос е „утрената и светла звезда”(откровение 22:16). Прочута е образуваната от шест лъча „витлеемска звезда”, а графичното изображение от по-ранните броеве представлява именно изображение на звезда с шест лъча. Във франкмасонската символика внимание заслужава „пламтящата звезда” като знак за озаряващата всемира светлина на духа.
В старите култури падащата звезда известява раждането на дете, чиято душа се спуска от небето на земята, където да се пробуди за живот. Преданието сякаш се застъпва с раждането на това списание и неговото желание да пробуди българите и да отвори очите и сърцата им за нова вяра. Според строго монотеистичното учение небесните тела са единствено символи на самия Творец.
В българската митология звездата се смята за дупка по небето, през която Господ наблюдава какво се случва на земята, а също така и за негова свещ или кандило. Един вид може да се приеме че в списанието са записани тези наблюдения на Бога и че чрез него Той гледа към хората и те към Него. Според народно-християнско предание звездите са произлезли от малки топчета кал и глина, с които Христос си играел като дете; щом неговият баща Господ ги видял, той накарал Сина си да ги хвърли към висините и ги превърнал в звезди. Тук можем да открием не само предимно младежката насоченост на „Зорница”, рубриките за игри за деца , но също така и по-дълбок идеен смисъл. Самият човек, създаден от кал, минава през живота, оставен в ръцете на Спасителя и след преминаването на тленното се възкачва на небето като чиста и красива душа-светило. Това в една статия звучи по следния начин „Чадата Божии са като пάрата в долината. Сегашният живот става невидим чрез смъртта, но вместо да се изгубят чрез нея, те се понасят в света, където сияят прославно во век и веков”.
Зорницата е възпята в момковите сватбени песни като по-малка сестра на слънцето и негова любимка. С нея се намират в постоянно общение момите, момците и невестите. Своите блянове, мечти и тъги на нея разказват и поверяват, от нея търсят съвети и нея питат за своята съдба. Славянската митология нарича богинята на утрото Зорница. Тя е дъщеря на Дажбог и закрилница в мрака.
Цялата тази смислова натовареност напълно съответства на съдържанието на списанието; тя е изцяло в унисон с мястото, което е отредено в него на жената и най-вече майката, с ценностите, заложени в основата на протестантската религия. „Зорница” отделя специални секции в съдържанието си за музикална тематика/църковни песнопения, коледни и други празнични песни/, за разискването на социални проблеми, целящо провокиране на съчувствие и изграждане на определена система от ценности.
В древно Перу Зорницата е смятана за паж на божественото слънце. Самата звезда е символ на реда във вселената и на неподозираната светлина”от горе”.
Олицетворение на Христос е „утрената и светла звезда”(откровение 22:16). Прочута е образуваната от шест лъча „витлеемска звезда”, а графичното изображение от по-ранните броеве представлява именно изображение на звезда с шест лъча. Във франкмасонската символика внимание заслужава „пламтящата звезда” като знак за озаряващата всемира светлина на духа.
В старите култури падащата звезда известява раждането на дете, чиято душа се спуска от небето на земята, където да се пробуди за живот. Преданието сякаш се застъпва с раждането на това списание и неговото желание да пробуди българите и да отвори очите и сърцата им за нова вяра. Според строго монотеистичното учение небесните тела са единствено символи на самия Творец.
В българската митология звездата се смята за дупка по небето, през която Господ наблюдава какво се случва на земята, а също така и за негова свещ или кандило. Един вид може да се приеме че в списанието са записани тези наблюдения на Бога и че чрез него Той гледа към хората и те към Него. Според народно-християнско предание звездите са произлезли от малки топчета кал и глина, с които Христос си играел като дете; щом неговият баща Господ ги видял, той накарал Сина си да ги хвърли към висините и ги превърнал в звезди. Тук можем да открием не само предимно младежката насоченост на „Зорница”, рубриките за игри за деца , но също така и по-дълбок идеен смисъл. Самият човек, създаден от кал, минава през живота, оставен в ръцете на Спасителя и след преминаването на тленното се възкачва на небето като чиста и красива душа-светило. Това в една статия звучи по следния начин „Чадата Божии са като пάрата в долината. Сегашният живот става невидим чрез смъртта, но вместо да се изгубят чрез нея, те се понасят в света, където сияят прославно во век и веков”.
Зорницата е възпята в момковите сватбени песни като по-малка сестра на слънцето и негова любимка. С нея се намират в постоянно общение момите, момците и невестите. Своите блянове, мечти и тъги на нея разказват и поверяват, от нея търсят съвети и нея питат за своята съдба. Славянската митология нарича богинята на утрото Зорница. Тя е дъщеря на Дажбог и закрилница в мрака.
„И така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате за него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.”(Пет.1:19).
.................................................................................
*източници в тази част на курсовата работа:
-„Речник на символите”- Ханс Бидерман
-"Българска митология”-Анани Стойнев
-"Българска митология”-Анани Стойнев
Няма коментари:
Публикуване на коментар