.......................................................
-.....................?
-да, има. сигурна съм.....и ни гледа и знае всичко........дори понякога говоря нощем и знам, че ме чува...(мислено:"...навсякъде и във всичко....спомням си когато отричах, без да зная, че отричам...и понякога, понякога.../затваряне на мисълта)
толкова е студено навън, а знам, че не оттам идва тоя вледеняващ вятър.
на спирката увити хора, празни вестникарски будки, кристален мрак...а горе някъде хладни надменни звезди, кого ли топлят сега...
до витрината с алкохол единственото светло петно. край него инстинктивно се доближават хората - отблясъци от лампа, имитиращи далечни пламъци........на къде другаде да заблъска виелицата.....като марионетки, парцалени кукли...всеки някоя от тях...
една баба, един дядо*.......загледани в същото стъкло. спорят един с друг. по-скоро обсъждат. търсят една определена бутилка........а, ето. малката или голямата?...голямата е много скъпа...но все пак...и тоя студ..., а и чантите с хатии и картон, събирани деня, почти протриват изхабените ръце...а малката е много малка....бабата гледа нагоре към рафта, току погледне нерешително...погледът се задържи върху дядото...после се опре тежко в земята.....май ще е никоя, то се е видяло....тя бърка в джоба си сякаш да види колко пари са останали, изважда малко ментово бонбонче и му го подава....той го взема....
отнесен автобус......
дали някоя вечер няма да спре да скърца тая желязна ограда........, да се изпари като някой кошмарен дух страха от кучето на бензиностанцията, да чуеш вечерни стъпки, които не туптят и бързат за да не пресрещнат лудостта на партера......
...и кога най-сетне ще затвориш лампата с тих шепот на запазената обич...
*нелепо - почти така започват приказките
Няма коментари:
Публикуване на коментар